РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЯЛ ДРОБ
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:
– НМДД (направление за медико-диагностична дейност), бланка №4;
– при необходимост пояснителен талон от изпращащия лекар.
ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА
Дихателната тръба (трахея) е с дължина около 12 см. и е изградена от хрущялни пръстени. Отвътре е покрита с лигавица. В края си се разклонява на два главни бронха.
Белият дроб е орган, в който се осъществява обмяна на газове. Състои се от две части – ляв и десен. Разделя се на дялове и сегменти. Най-малката структура в състава на белия дроб е алвеолата. Тя притежава тънки стени и много често се раздува.
Плеврата представлява серозна ципа, която покрива белия дроб и гръдната стена. Състои се от два листа, между които се намира плевралната кухина.
Средостението (медиастинум) се нарича пространството между двата бели дроба. Състои се от три части.
Заболявания на бронхо-белодробнатa система
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БРОНХО-БЕЛОДРОБНАТА СИСТЕМА
Ехинококова болест(кучешка тения)
Представлява образуване на паразитарни кисти в белодробната тъкан. Те могат да се усложнят с пробив в бронх или плевралната кухина, нагнояване, алергични реакции.
Вроден заболявания на белия дроб
Многообразие от аномалии в развитието на трахеобронхиалната система.
Медиастинит
Гнойно дифузно или под формата на абсцес заболяване на тъканите на средостението, което може да бъде причинено от гнойни възпаления по съседство, перфорация на кух вътрегръден орган и много рядко първично по метастатичен път.
Спонтанно постъпване на въздух (спонтанен пневмоторакс)
Заболяване в резултат на спукване на белодробни були, което много често рецидивира.
Релаксация на диафрагмата
Представлява вродена слабост на мускулатурата на диафрагмата.
Стеноза на трахеята (вродена или придобита)
Представлява свиване на ширината на трахеята, при която не достига достатъчно въздух до белия дроб и затруднение на дишането.
Бронхити (остри и хронични)
Възпалителни заболявания от инфекциозни и неинфекциозни причинители.
Бронхиалната астма
Астмата е хронично възпалително заболяване на белите дробове, характеризиращо се с чести проблеми с дишането. При нормално дишане, въздухът свободно навлиза и излиза от белите дробове. По време на астматичен пристъп епителът на въздухоносните пътища се подува, мускулатурата около тях се втвърдява и малките въздушни пътища се напълват със секрет, което затруднява дишането. Въздушните пътища стават свръхчувствителни към промените в околната среда, което води след себе си кашлица и свирене в белите дробове.
Пневмония
Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове. Възпалителният процес засяга различен по големина участък на белия дроб – цял лоб, цял или няколко сегмента, отделни лобули. В зависимост от това пневмонията бива лобарна, сегментна, лобуларна. Болестта се причинява от различни фактори – вируси, бактерии, гъбички /т.н. инфекциозна пневмония/. Различни химически и физични агенти също могат да причинят пневмония при вдишване в газообразно състояние. В някои случаи пневмонията се предизвиква от лъчево въздействие. Причинителите на пневмонията попадат в белите дробове по различни пътища:
1. Въздушно-капков път. При общуване чрез пръски от слюнка и въздушни мехурчета, които съдържат причинителя и инфекцията се предава от болен на здрав.
2. Вдишване на собствен секрет от носоглътката, съдържащ бактериален или вирусен материал.
3. Кръвен път. Настъпва проникване на бактериален или вирусен причинител от кръвта в белите дробове /при нараняване, операция/.
Бактериална пневмония
Бактериалната пневмония се причинява от болестотворни микроорганизми, попаднали в белите дробове. Най-честите видове бактерии, които причиняват пневмония, са пневмококи, стрептококи, стафилококи, клебсиела и други. У възрастни лица пневмонията най-често се причинява от пневмококи. Пневмококите се намират в носоглътката на човека. За възникване на пневмония е необходимо човек да вдиша /аспирира/ секрет от назофаринкса /носоглътката/, съдържащ бактерии. Проникналите в белите дробове бактерии бързо причиняват възпаление.
Болестта започва бързо, с разтрисане и покачване на телесната температура до 39.5градуса С, учестено дишане, умерен задух, болка в гръдния кош, кашлица, която отначало е суха, а след 2-4 дни става влажна с отделяне на храчки. Болните често се изпотяват, кожата им е бледа, а устните – леко синкави. При подобрение температурата се нормализира, кашлицата и храчките постепенно намаляват и изчезват и болните за кратко време /до един месец/ се възстановяват напълно. По-тежко протича пневмонията, причинена от стафилококи или гъбички, както и пневмонията при усложнени инфекциозни заболявания. Профилактиката се състои в избягване или отстраняване на причините и предразполагащите фактори – усложнения при инфекциозни болести, контакти с лица, болни от възпалителни процеси в носоглътката, провеждане на закалителни процедури, както у деца и оздравяващи, така и у възрастни.
Вирусна пневмония
Проникването на вируси в дихателните пътища се осъществява по въздушно-капков път. Вирусната инфекция е най-честа през зимните месеци, като тяхно най-тежко усложнение е вирусната пневмония. По-честа е грипната пневмония. Тя се развива бързо и протича с висока телесна температура, задух, кашлица с отделяне на храчки. Не рядко в хода на болестта се засяга и сърцето /развива се миокардит/ и настъпва сърдечносъдова недостатъчност. Лечението е консервативно и се провежда в болнично заведение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици, химиотерапевтици, витамини, бронхолитици, отхрачващи средства, кислород. Прогнозата е сериозна. При прогресиране на дихателната и сърдечно-съдовата недостатъчност тя се влошава. Профилактиката се състои в прилаганепо показание – на противогрипна ваксина, строга изолация на болните, предаващи инфекция по въздушно-капков път и ранно лечение на настъпила вирусна инфекция.
Алергична пневмония
Алергичната пневмония се развива като последица от алергично белодробно заболяване и се причинява от екзоалергени и ендоалергени. Тя протича пристъпно. Болните се оплакват от задух, кашлица с храчки, покачване на телесната температура. При по-тежко протичане общото състояние се влошава, развиват се усложнения /миокардит, дихателна и сърдечносъдова недостатъчност/. Лечението е консервативно и се провежда в болнично заведение. Прилагат се противоалергични медикаменти, кортикостероиди, кислород по показание – антибиотици и сулфонамиди, витамини. Прогнозата е сериозна. При прогресираща дихателна или сърдечносъдова недостатъчност тя се влошава и става неблагоприятна. Профилактиката се състои в ранно и ефективно лечение на алергичните заболявания, отстраняване на алергенни агенти, които се вдишват по въздушно-капков път, закалителни процедури на застрашени лица.
Хронична пневмония
Хроничната пневмония представлява хроничен възпалителен процес на белите дробове, който перодично се изостря. Най-често заболяването се дължи на просъществувала повече от три месеца остpа пневмония. При хронична пневмония постепенно се развива фиброзна съединителна тъкан в белите дробове /пневмофиброза/, с нарушаване на белодробната функция.
Болните се оплакват от задух и кашлица, отделят обилно слузно-жълтеникави храчки. В по-напреднал стадий настъпват усложнения /дихателна и сърдечна недостатъчност/. Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, отхрачващи, бронхолитични средства, инхалации, кислород, климатолечение. В периоди на изостряне и усложнения /пневмосклероза, бронхиектазии, абсцес, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност прогнозата се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в своевременно ефективно лечение на острите възпалителни заболявания на белите дробове, избягване на вредни и предразполагащи фактори, които хронифицират заболяванията на дихателната система, включително тютюнопушене, простуда, влага, запрашен и замърсен въздух. Препоръчват се закалителни процедури и климато-санаториално лечение след преболедуване от остра инфекция на дихателната система.
Нарушена борхиална проходимост
Дължи се на различни болестни процеси, развиващи се в лумена на бронха (чуждо тяло, туморен процес), или на притискане отвън (при увеличени лимфни възли, аневризма, травма и други).
Чужди тела в бронхите
В бронхите могат да попаднат разнообразни чужди тела. Могат да бъдат: рентгенвидими – части от играчки, монети, габарчета и рентгенневидими – растителни семена или частици от тях.
Пневмоторакс
Пневмотораксът представлява състояние с наличие на въздух в плевралната празнина. Причините за проникване на въздух в плевралната празнина са различни. Съществуват три вида пневмоторакс:
1. Изкуствен /лечебен/.
2. Травматичен.
3. Спонтанен.
При травма или медицинска процедура в областта на гръдния кош може да се образува травматичен пневмоторакс. По-рядко се развива спонтанен пневмоторакс – при емфизем, бронхиектазии,кавернозна туберкулоза, наранявания.
При усложнен пневмотракс болните се оплакват от неспокойствие и задух. При нарастващ пневмоторакс /с вентилен механизъм/ задухът силно се усилва, придружен от силен бодеж в съответната гръдна половина и учестяване на сърдечната дейност. В много случаи, особено при ненавременно лечение, настъпват тежки усложнения – ателектаза /изтласкване на въздух от белодробната тъкан поради натиск на пневмоторакса/, пневмония, остра сърдечна и дихателна недостатъчност/.
Професионални белодробни болести
Професионалните белодробни заболявания се причиняват от вдишване на прахове, пушеци, газове и други увреждащи субстанции по време на работа. Вдишаните субстанции са твърде различни: хлорни и амонячни съединения, серен двуокис, живачни пари, силиций и неговите съединения, азбест, животински прах и други.
Болестните изменения в белите дробове зависят от концентрацията на увреждащите субстанции във въздуха, продължителността на периода на вдишване. Различават се следните основни видове професионални заболявания:
1. Професионални заболявания, дължащи се на вдишване на минерален прах от желязо, барий, талк, сицилий, азбест, въглища.
2. Професионални заболявания, дължащи се на вдишването на органичен прах от памук, плесени.
3. Професионални заболявания, които са последица от вдишване на амоний, серен двуокис и триокис, азотни окиси, хлор, изпарения от различни метали. Професионалните заболявания зачестяват паралелно с развитието на промишлеността и селското стопанство и нарастващото замърсяване на работната среда.
Силикоза
Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване. То се причинява от вдишване на прах от кварц /свободен сицилиев двуокис/. Силикозата се среща у миньори, грънчари, шлифовчици, каменоделци, стъклари, тунелджии. Болестта се развива постепенно в продължение на 5-8-10 години, даже и след като заболелият е отстранен от увреждащата професионална среда. В хода на заболяването в белодробната тъкан се образуват малки възелчета или по-големи туморовидни възли. Това определя и двете основни форми на силикозата – възловидна и туморовидна. И при двете форми в белите дробове прогресивно се разраства съединителната тъкан, която обхваща все по-големи участъци. В резултат на това настъпва дихателна недостатъчност. В началото болните нямат съществени оплаквания. С напредване на болестта се появяват кашлица с оскъдни жилави белезникави храчки, нерядко кръвохрак, задух при усилие и в покой. Постепенно задухът се усилва, появяват се болки и бодежи в гръдния кош. У повечето болни в късните стадии на болестта се появяват усложнения /туберкулоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход/.
Силикатози
Силикатозите са професионални белодробни заболявания, причинени от вдишване на прахове, съдържащи несвободен силициев двуокис. Такива прахове са азбест, талк, каолин, слюда и други. Когато продължително време / обикновено над 15 години / се вдишва прах, съдържащ азбест, се развива азбестоза. От азбестоза са застрашени работници от азбесто-циментовата и азбесто-тъкачната промишленост, от каучоковата и бояджийската промишленост. В резултат на дългогодишно вдишване на азбестов прах в белите дробове се разраства съединителна тъкан и дихателната функция постепенно се понижава. Отначало болните се оплакват от тежест и задух при усилие. По-късно се появява кашлица и болка в гръдния кош. Нерядко кашлицата се съпровожда с отделяне на жилави белезникави храчки. Наблюдават се и тежки усложнения /развитие на бронхобелодробен и плеврален рак, туберкулоза, дихателна и сърдечна недостатъчност/. Обаче при навременно отстраняване на лицето от професионалната среда се установява спиране на развитието на болестния процес.
Талкоза
Тя представлява заболяване, което възниква при продължително вдишване на талк /съединение на магнезия със силициев двуокис/. В хода на болестта в белите дробове се разраства съединителна тъкан и се нарушава дихателната функция. Заболяването засяга работещи в мини, мелници за преработка на талк, в кабелната, керамичната, каучуковата, фармацевтичната, бояджийската и сапунената промишленост.
Болните отначало нямат оплаквания. По-късно се появяват задух, кашлица с отделяне на белезникави жилави храчки.
При вдишване по време на работа на прахове, съдържащи каолин, слюда, хума, цимент,пемза също възникват професионални заболявания с увреждане на белите дробове. Тези заболявания обаче протичат по-леко и спират своето развитие след отстраняване на засегнатите от вредната професионална среда.
Белодробна туберкулоза
Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е инфекциозна болест и се причинява от туберкулозни бактерии.Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи. Понастоящем е приета следната класификация на туберкулозата:
I. Туберкулозна интоксикация у деца и юноши /девойки;
II. Туберкулоза на дихателната система;
III. Туберкулоза на други тъкани, органи и системи. Тази трета група включва туберкулозни заболявания на мозъчната обвивка /менингит/, на централната нервна система, туберкулоза на червата и на перитонеума, лимфно-жлезна туберкулоза, костно-ставна туберкулоза, уро-генитална туберкулоза, кожна туберкулоза.
Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдава в детска и младата възраст. Тя протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на тегло, загуба на апетита, покачване на телесната температура до 37.5-38 градуса С. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване. При навременно лечение настъпва подобрение и оздравяване.
Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан. В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина /каверна/, в която се натрупва секрет и некротична /умъртвена/ белодробна тъкан.
Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телесната температура – до и над 38 градуса С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.
Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение /болница, диспансер/. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти /тубоцин, стрептомицин, дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17, витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.
Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения /абсцес, пневмоторакс, фистулизация,емпием и други/ тя е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно-болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители /ацилоотделители/ трябва да се избягва.
Остър белодробен абсцес
Белодробният абсцес представлява остро нагнояване с разпад на белодробната тъкан и образуване на кухина, около която постепенно се образува капсула. Заболяването се среща по-често у мъже. Обикновено се касае за единичен остър абсцес, но понякога едновременно се образуват по няколко абсцеса.
Болестта започва остро като пневмоничен процес. Телесната температура бързо се покачва до и над 40°С с разтрисания и болка в гръдния кош, задух и силна кашлица. При пробив на абсцеса се отделят обилни жълто-кафяви кръвенисти храчки и настъпва подобрение. При неефективно лечене абсцесът става хроничен,с постоянно отделяне на храчки. Хроничният абсцес протича с периоди на изостряния и усложнения, като нерядко той се развива на базата на остатъчна каверна от туберкулозен произход или бронхиектазна болест.
Белодробна емболия
Белодробната емболия възниква при запушване на белодробната артерия или клонове от ембол. Емболът представлява откъснал се от вени на венозната мрежа кръвен съсирек /тромб/, който по венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове. В по-редки случаи тромбът се образува в артериалната мрежа. Локализацията на тромба най-често е в крайниците, в малкия таз, в сърцето,но и на други места в организма. Наблюдават се тромби-емболи след операции, след раждане, след травми и разкъсвания на органи и съдове, при тромбофлебити и флеботромбози и при други болнстни състояния.
При масивна белодробна тромбоемболия внезапно настъпва много силен задух с гръдна болка, тахикардия, спадане на артериалното налягане, остра дихателна недостатъчност и смърт. При по-ограничена тромбоемболия със запушване на по-малки клонове на белодробната артерия задухът е по-слабо изразен, придружен от кашлица и отделяне на кръвенисти храчки поради развитие на белодробен инфаркт.
Вътрегръдни тумори
Това са новообразувания на гръдната стена, плеврата (обвиваща отвътре гръдната стена и белия дроб), белия дроб, диафрагмата и средостението (пространството между двата бели дроба отстрани, диафрагмата отдолу и границата с шията нагоре). Те биват доброкачествени и злокачествени.
Характерно за гръдните тумори в детската възраст е високата честота на медиастиналните новообразувания, докато тези на белия дроб и гръдната стена са рядкост. Най-чести са неврогенните тумори, разположени в задното средостение, а след тях са малигнените лимфоми. Туморите на белия дроб най – често са плевропулмонални бластоми, характеризиращи се с висока степен на злокачественост, ранно метастазиране и чести рецидиви. Много рядко се наблюдават аденоми на бронхите. Туморите на гръдната стена най – често са с произход от меките тъкани – рабдомиосаркоми и по – рядко изхождат от ребрата или гръдната кост.
Първично белодробно онкологично заболяване
Отнася се към новообразуванията на белите дробове в резултат на онкологично израждане на клетките и заема първо място сред белодробни тумори. Мъжете боледуват по-често отколкото жените. Най-често е засегната възрастта между 40 и 70 години, но напоследък се наблюдава тенденция към засягане и на по-младите възрастови групи.
Четири са основни групи фактори, водещи до развитие на заболяването – тютюнопушене, професионални вредности, атмосферни онкологични замърсители и хронични възпалителни белодробни заболявания.
В болестната картина отначало прави впечатление общо неразположение и загуба на апетит. Постепенно се появява упорита кашлица с отделяне на белезникави или кървенисти храчки. В по-нататъшния ход на болестта се развива задух – при усилие и при покой – и гръдна болка, отслабване на тегло и умерено повишение на телесната температура. Раковият тумор прогресивно нараства и може да запуши по-големия бронх, и да изключи от дишането съответния белодробен сегмент или дял /ателектаза/. В напреднал стадий бронхобелодробният карцином дава разсейки в плеврата /с кръвенист плеврален излив/, черния дроб, костите и регионалните лимфни възли, по-рядко в мозъка.
Диагнозата на вътрегръдните тумори и стадирането им (уточняването до колко туморният процес е напреднал) се осъществява чрез: рентгенография на белите дробове, КАТ (скенер) на гръдния кош, фибробронхоскопия, ехография на коремните органи, пулмосцинтиграфия, сцинтиграфия на костите, изследване параметрите на външното дишане и кръвно-газов анализ на кръвта, трансторакална и плеврална биопсия, миниинвазивни хирургични диагностични техники и др.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЛЕВРАТА
Плеврит
Плевритът представлява възпаление на плеврата, при което между двата й слоя се образува излив-ексудат. При сух плеврит между двата слоя на плеврата не се образува ексудат-излив, а се отлага фибрин под формата на мрежовиден налеп. Когато между двата плеврални слоя се образува течност от невъзпалителен произход се говори за хидроторакт /напр. при сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност и други болестни състояния/.
Плевралният излив най-често е усложнение на болестен процес в организма. По-рядко той се предизвиква от директно засягане на плеврата от травми, тумор /мезотелиом и други/. Най-често плеврален излив-ексудак се наблюдава при възпаление – туберкулоза, вирусно или бактериално-нетуберкулозно възпаление на белите дробове и плеврата.
Характерно оплакване е болката в гръдния кош. Тя се изявява като бодеж, усилва се при вдишване и е придружена от кашлица и хълцане. При натрупване на поголямо количество между двата плеврални слоя се появява и задух.
Гноен плеврит /емпием на плеврата/
Гнойният плеврит протича остро и хронично. Острият гноен плеврит се дължи на пневмония, бронхиектазии или абсцес на белия дроб. Той се характеризира с повишена температура до 40 градуса С, с бързо набиране на гной в плевралната кухина /между двата плеврални слоя, склонност към пробив и образуване на фистула през гръдната стена навън. Най-често плевралният емпием е от туберкулозен произход.
Тумори на плеврата
Мезотелиомът представлява първичен злокачествен тумор на плеврата. Той бързо нараства и се развива по цялата плевра и в белите дробове и близките лимфни възли. В плевралната кухина бързо се набира кръвениста течност.
Доброкачествените тумори на плеврата /липоми, фиброми, ангиоми и други/ се срещат рядко и дават признаци на притискане само когато нарастват значително. Вторични злокачествени тумори /метастази/ в плеврата рядко се развиват, обикновено при злокачествени тумори на бронхите и белите дробове.