Открита през 1982, бактерията Borrelia burgdorferi е етиологичен причинител на лаймската борелиоза, заболяване,което се пренася чрез различни видове кърлежи от род Ixodes. Лаймската борелиоза е многосистемно заболяване,което може да засегне няколко органа като кожа, нервна система, големи стави и сърдечно-съдова система.
Въпреки че спирохетите, причиняващи лаймската болест, водят до мощен имунен отговор, бактериите Borrelia оцеляват и персистират в циркулацията на заразените пациенти. Подобно на сифилиса, лаймската борелиоза попринцип преминава през рaзлични клинични етапи, от ранна към късна инфекция:
– Етап 1: кожни лезии на мястото на ухапване от кърлеж; ранната инфекция с локализиран екзантем
(еrythema chronicum migrans, EM) може да бъде последвана от дисеминирана инфекция, ако не бъде лекувана.
– Етап 2: неврологични нарушения (невроборелиоза).
– Етап 3: артрит, който може да бъде наблюдаван дори години след заразяването.
Сходността на клиничните симптоми между лаймската борелиоза и несвързани с нея заболявания поставя диагностични затруднения поради разнообразието от силно вариращи прояви. Диагностицирането на борелиоза може да бъде трудно въз основа на клиничните находки, особено при липса на анамнестични данни за ухапване от кърлеж или за наличие на erythema chronicum migrans. Освен това, заболяването може да остане асимптомно до развитие на по-късните етапи. Когато липсва erythema chronicum migrans, клиничните прояви при лаймска борелиоза може да се объркат с тези на човешка гранулоцитна ерлихиоза (HGE) – появяваща се в същите области, заразени от кърлежи, за които се съобщава във връзка с борелиоза.
Вследствие на това, клиницистите разчитат на откриването на антитела за определяне на причината за заболяването.
Диагнозата на Лаймската болест е комплексна и трудна, особено в късните фази на болестта поради разнообразната и множествена клинична симптоматика. Поради силната взискателност на борелиите тяхното изолиране при микробиологично изследване е трудно. Диагнозата се поставя на базата на клинични данни за полиморфно засягане на различни органи и системи и доказване на специфични антитела в серума с CLIA и др. Антителата от клас ИгМ се появяват в началните няколко седмици на заболяването, антителата от клас ИгГ постепенно нарастват и персистират в серума дълго време и след излекуване. Антителата обаче реагират кръстосано и с други борелии, причинители на други заболявания, например с Treponema pallidum, която причинява сифилис, което налага допълнителни изследвания. Освен това в началото на заболяването серологичните реакции могат да бъдат отрицателни.
Първа МДЛ уведомява своите пациенти , че разполага с хемилуминис-центен имунен тест (CLIA) за определяне на специфични антитела от клас IgM и IgG към Borrelia burgdorferi в човешки серумни или плазмени . До края на месец юни ще извършваме анализите на преференциалната цена от 25.00 лева за двата маркера.